Супервулканите: катастрофата е неизбежна

Вулканичните бомби със забавено действие се взривяват веднъж на няколкостотин хиляди години, изхвърляйки във въздуха огромно количество пепел. Преди 2 млн. г. Йелоустоун е изхвърлил над 2000 куб. км материал – това е достатъчно да покрие Лос Анджелис със слой, дебел километър и половина.

Уникалният природен феномен, наречен „пещери от лава”

От земните недра до небесните висини, природата може да ни предложи толкова много чудеса. Едни от тях, които си заслужава да видите, са...

Прочети повече

Според изчисленията подобен катаклизъм е способен да понижи средносветовната температура с 10ºC за повече от десет години, тоест последствията ще бъдат усетени от цял свят – реколтите ще намалеят, ще настъпи глад. С други думи, изригването на супервулкан е съпоставимо по беда с падането на голям астероид.
Специалистът по физика на минералите Саймън Редфърн от Кеймбриджкия университет обяснява, че механизмът и причините за такива изригвания остават неясни. Вулканите със среден размер живеят по други закони, изригват често и не толкова силно. Тук картината изглежда по-разбираема – от време на време внезапният приток на магма повишава налягането в подземните камери и материалът търси изход.

Този път изследователите са на мнение, че експериментите и компютърното моделиране най-сетне са дали нещо значимо. С времето плавателността на подземната магма се повишава и по свойства тя започва да напомня на плажна топка, която се опитват да задържат под вода. Щом топката получи свобода, тя не просто изплува, а изскача от водата.

Вим Малф и Кармен Санчес-Вале от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих с помощта на синхротрон (ускорител, генериращ интензивно рентгеново лъчение) измерили характеристиките на разтопените материали в условията на магмената камера на няколко километра под повърхността на планетата. На ускорителния комплекс ESRF  учените успели да възпроизведат тези условия: 1700˚C, 36 000 атмосфери.

За да се нахрани вулканът, е необходима огромна магмена камера. Цюрихските експерименти показали, че с охлаждането магмата се втвърдява и в нея се образуват кристали, чиято плътност е по-голяма, отколкото тази на околния материал. Те се спускат на дъното на камерата и оставащата маса става все по-малко плътна. Накрая магмата (при съответно количество) става толкова лека, че десет километра твърди скали над нея вече не представляват преграда – бързо повдигащата се магма оказва огромно налягане върху тях.

Повече от 20 000 души бяха евакуирани заради изригването на вулкан в Индонезия

Изригването на вулкана Синабунг на индонезийския остров Суматра е довело до евакуацията на над 20 000 души, пише вестник Jakarta Globe,...

Прочети повече

Други изследователи начело с Лука Карики от Бристолския университет провели компютърно моделиране на аналогичен процес и стигнали до същия извод за ключовата роля на плавателността на магмата.

Редфърн обяснява, че по-малките вулкани изригват различно – изригването следва или заради повишеното налягане в камерата (в резултат на рязко постъпване на допълнително количество магма), или заради отслабване на външното налягане (след земетресение или поради топенето на ледниците, както например в Исландия).
Изригването на супервулканите е следствие на постепенно натрупване на течна магма, която остава гореща и не се втвърдява по никакъв начин, тоест катастрофата е въпрос на време, неизбежна част от техния жизнен цикъл. Както звездата с определен размер задължително става свръхнова.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. Nature Geoscience.