Откриха останки от първия човек
Находката води до предположението, че промените в климата са причина за прехода от живот по дърветата към ходещите изправени човешки същества.
Нови открития за генетичната история на европейците
ДНК, извлечена от скелет на мъж, живял в Русия преди около 37 000 години, хвърля светлина върху генетичната история на европейците, вкл...
Според учените има ясна връзка между този фосил и човекоподобния примат, чиито останки на 3,2 милиона години, са открити в същия район на Източна Африка през 1974 г. От дългия времеви период между епохите на произход на двете вкаменелости обаче няма много археологически доказателства, които да установят връзката между двете.
Новата находка е част от лява долна челюст и на нея има пет зъба. Кътниците са по-малки от тези на приматите от същия регион, а това е една от чертите, които най-силно различават хората (Homo Sapiens) от по-примитивните им предци.
Според учените, които участват в изследването на новия фосил, с негова помощ се хвърля светлина върху еволюционен период от около милион години, за който няма никаква информация.
Датирането на челюстта може да помогне да бъде намерен отговор на един от най-важните въпроси за човешката еволюция – какво е накарало някои примати да слязат от дърветата и да започнат да живеят на земята.
Вероятно най-старите пещерни рисунки са открити в Индонезия
Вероятно най-древните в света образци на скална пещерна живопис са открити в Индонезия, съобщава BBC. Рисунки на диви животни и изобра...
Друго проучване на вкаменелости от флората и фауната в региона подсказва, че драстична промяна в климата приблизително по същото време е превърнало Източна Африка от местност с буйна горска растителност в савана. Когато дърветата отстъпили място на обширни тревисти полета, маймуните се възползвали от новата си околна среда, развили по-големи мозъци и станали по-малко зависими от големите си челюсти и зъби, защото започнали да използват инструменти.
Все пак ентусиазмът е умерен – много учени настояват, че само парче от челюст не е основание за толкова генерални заключения. Причината е, че появата на човешки черти не е уникална за Източна Африка – подобно развитие се е случило независимо от родствени връзки и в Южна Африка преди 1,95 милиона години, напомнят учените.
Подобна теория означава, че преди около 2 милиона години в Африка са живели едновременно няколко човешки вида, като само един от тях е оцелял и се е превърнал в Homo Sapiens. Сякаш природата е експериментирала с няколко различни версии на една и съща еволюционна конфигурация, докато една не се е оказала успешна, обясняват учените.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Яна Баярова
Етикети: Еволюция човек Археология